Христо Ботев
(1848-1876)
Гениалният поет и революционер Христо Ботев (25 декември 1847 / 6 януари 1848 - 2 юни 1876 година) е роден в семейството на народния учител даскал Ботьо Петков в Калофер. Учи в Одеса, за известно време е учител в бесарабското българско село Задунаевка. След кратко завръщане в родината, през 1867 година той е в Букурещ. Липсата на средства проваля плановете му за по-нататъшно образование. Младият Ботев е обхванат от бунтарската атмосфера на бедната емиграция ("хъшовете"), през 1868 година е секретар на воеводата Жельо, чиято чета обаче не може да премине в България поради засилените мерки на румънските власти. Той учителства в Александрия и Измаил, пише огнени стихотворения, сближава се с руските революционери (така наречените "нихилисти"). Ботев е увлечен от радикалните идеи на Прудон и Бакунин, приветства "Парижката комуна" и така нататък, но остава верен на своя български патриотизъм. Подобно на Раковски и Каравелов, Ботев издава революционния вестник "Дума на българските емигранти" (1871). В Букурещ той става най-близкият сътрудник на Каравелов, но за съжаление контактите му с Левски са твърде мимолетни. След оттеглянето на Каравелов, с когото влизат в остър конфликт, Ботев се налага като най-авторитетния лидер на най-младите и радикални сили на емиграцията.
Като национален идеолог Ботев ревностно отстоява българщината в Македония и подлага на унищожителна критика сръбския и гръцкия шовинизъм. Идеята му за балканска федерация с подчертани социални аспекти обаче е нереалистична. Под влияние на Прудон, Бакунин, Херцен и други той отхвърля държавата в тогавашния й вид и мечтае за утопична система на базата на свободни общини. От гледна точка на националната революция Ботев и други дейци отстъпват от някои основни принципи на Левски, особено по отношение на вътрешната организация и подготовката на въстание. Ботев призовава към "... революция народна, незабавна, отчаяна ...",разчитайки на стаен у народа революционен инстинкт. Това се дължи както на бунтарския характер на Ботев, така и на слабото познаване на конкретната обстановка в България, което е слабост и при Каравелов, и при други видни дейци на емиграцията. Тези схващания влияят силно върху дейността на БРЦК през 1875 година и при Старозагорското и Априлското въстание.
Като национален идеолог Ботев ревностно отстоява българщината в Македония и подлага на унищожителна критика сръбския и гръцкия шовинизъм. Идеята му за балканска федерация с подчертани социални аспекти обаче е нереалистична. Под влияние на Прудон, Бакунин, Херцен и други той отхвърля държавата в тогавашния й вид и мечтае за утопична система на базата на свободни общини. От гледна точка на националната революция Ботев и други дейци отстъпват от някои основни принципи на Левски, особено по отношение на вътрешната организация и подготовката на въстание. Ботев призовава към "... революция народна, незабавна, отчаяна ...",разчитайки на стаен у народа революционен инстинкт. Това се дължи както на бунтарския характер на Ботев, така и на слабото познаване на конкретната обстановка в България, което е слабост и при Каравелов, и при други видни дейци на емиграцията. Тези схващания влияят силно върху дейността на БРЦК през 1875 година и при Старозагорското и Априлското въстание.